Днес естетичното моделиране с мастна тъкан е изключително популярна процедура. Тя набира сила и е един от основните компоненти на едно съвременно и популярно направление на пластичната хирургия наречено „биопластична хирургия“. В неговата основна същност е заложена идеята да се прилагат биологични или близки до биологичните методи за подмладяване на лицето, шията, ръцете и тялото. Отделно и голямо направление е новата тенденция за уголемяване на бюста с мастна тъкан (липомоделиране на бюста).
Аз промених първоначалната си идея да представя метода, като Ви разкажа за него. Вместо това ще си позволя да цитирам споделеното от основателя на метода – Sydney R.Colman, MD, който и по настоящем е директор на център за естетика, подмладяване и подобряване на визията в New York. Методът носи неговото име в целия свят: липомоделиране по Coleman.
„През 1985 г. аз се преместих в Ню Йорк, където започнах своята практика като естетичен пластичен хирург. Някои от първите ми консултации бяха на жени, с които се срещах на dinner parties ,и които ми показваха деформации по тялото си след процедури, направени и от уважавани пластични хирурзи с много практика. Тези проблеми ме насочиха да търся решение за тях, използвайки мастната тъкан, като основен градивен елемент. Изучавайки процеса на мастна трансплантация, аз установих, че още през 1893г. тя е била използвана като градивен материал, но е била поставяна в тялото през отворен разрез на кожата. През 1926г. Charles Conrad Miller съобщава за своя опит с приложението на мастна тъкан, въведена през куха метална канюла. По този начин е направено първото важно откритие в тази методика – поставената през малки отвори и приз тесни метални канюли мастна тъкан преживява много по-добре, дава много по-естествени резултати и има много по-дълъг живот, отколкото поставена през открит разрез на тялото. Lyndon Peer използва един метод, който е донякъде междинен между този, при който се поставя през канюла мастната тъкан и този, при който тя се въвежда през отворен разрез в тъканите. Той нарязва мастната тъкан на много малки парчета и я поставя на местата, в които желае това с помощта на много малки разрези. Негово голямо откритие е, че 50% от мастната тъкан остава. За съжаление, хирургичната общност тогава много повече се е съсредоточила върху това, което се губи, вместо върху това, което остава. И днес е до някъде така!
През декември 1986г. аз започнах да прилагам липофилинга (fat grafting) за корекции на някои усложнения, настъпили при други пластични операции. След първоначалния успех натези процедури, много от моите пациенти започнаха да ме подканят да прилагам метода и като основно средство за естетично моделиране. Така аз започнах да прилагам метода за естетично коригиране на лицето, и по- специално за овладяване на мастната дистрофия, като първи елемент на лицевото стареене. През 1988г. аз представих опита, който придобих пред Американското общество на естетичните пластични хирурзи. На среща в Сан Франциско. По-късно проследих някои от пациентите в тази първа серия и установих, че има случаи, при които трансплантираната мастна тъкан (липофилинга) задържа своя резултат повече от седем години.
Между 1987г. и 1992г. аз започнах да използвам мастната тъкан, за да променя контурите изобщо на лицето, да променям самото лице. Един от най-големите проблеми, с които се сблъсках е скептицизма в хирургичната общност и в обществото…“
От опита, който придобих в последните четири години, считам, че в този метод има уникален потенциал: той е биологичен (използва 100% собствени за пациента тъкани), той е с много бърз процес на възстановяване, той е с много малък процент усложнения, резултатите, които дава са невероятно естествени. Методът може да се повтори, той е сравнително евтин за пациента, може да се прилага във всички области на тялото – в областта на лицето и главата – за естетично премоделиране на съществуващите черти на пациента, за корекция на последствия от травми и операции по повод възпалителни, туморни или други причини, за моделиране на устните, скулите, брадичката, назолабиалната гънка, челото, носа. Особенно ефективен е методът за коригирането на дефекти на повърхността на човешкото тяло.