Устните са централен елемент в лицевата естетика, белег на чувствителност, сексапил и стил. Естетичното премоделиране на устните може да се осъществи със следните методи:
Това са популярните днес филъри. Индустриален продукт, независимо от рафинираните техники за получаването им, те са и ще си останат и за в бъдеще чужд за организма продукт. Това не е голям проблем, ако организмът ги приеме за свои. Най-големият проблем е непредвидимостта на реакцията на организма към тях.
Придържайки се към Хипократовият принцип: „Първо да не се вреди“, ние като лекари не можем да погледнем пациента и да кажем: „Това няма да навреди“, защото не можем да предвидим, каква ще е реакцията към този материал. При някои пациенти реакцията може да е крайно непредвидима. Индустрията се старае и все по-нови технологични решения се включват за подобряване на тези материал. Има и такива, които помагат да се отстранят вече въведени материали. Да тръгне, обаче един лекар по плоскостта „сложи – махни – сложи – махни“ е несериозно!
Всяко въведено в организма вещество, което не е собствено на организма, предизвиква реакция тип „чуждо тяло“. Обикновено първата е по-слаба. Това дава възможността в сърдечната, съдовата, пластичната хирургия, неврохирургията да навлизат много нови технологични процедури. Втората и последващите реакции, обаче могат да бъдат много силни. И ако в специалността хирургия решението за втора и следваща операция или процедура е един сериозен процес, то хора с немедицинско образование бързо казват „ ще сложим още малко“ или „няма проблем, ще боднем пак“ и то се и налага, защото материалът изчезва.
И така при филърите всяка следваща процедура създава риск за влошаване на резултатите, за разлика от натуралните методи, при които всяка следваща процедура подобрява резултатите.
Имплантите за устни създават траен резултат, при който не се налага „допълване“. Единствено трябва добре да се прецени как би се отразил този имплант в такава динамична зона, каквато са устните, при начина на живот, който води пациента.
Американският хирург и учен Colemann разработва метод, в основата на който стоят следните принципи: използване на мастната тъкан като средство за промяна, моделиране, контуриране и подмладяване на структурите на лицето, тялото и крайниците. Принципът „вземи и сложи“ се заменя от принципа „вземи, рафинирай и трансплантирай“.
Взетата мастна тъкан не просто се слага някъде, а се обработва по специфичен начин – тя се рафинира, след което по супер специфична техника се трансплантира в избраните зони – лицето, гърдите, тялото или крайниците. Устните са една от най-често моделираните зони на лицето.
Colemann постулира, че за да се гарантира траен резултат от липофилинга, в която и да е зона, трябва да се изпълнява в три последователни етапа: обемен, допълващ и изфиняващ. Известното в обществото „резорбиране“ на мастната тъкан, всъщност не е точно понятие, защото много малка част от мастната тъкан действително се резорбира – по-голяма част от нея се интегрира в областта. Тази поставена до мускул започва да прилича на мускул, тази поставена до кост придобива характеристиките на костта. Тази поставена до кожа подобрява качествата на самата кожа – нейният цвят и жизненост.
Вторият липофилинг допълва обемите, загубени това „тъканно доближаване“, а третият вече подчертава детайлите. Има съобщения в световната литература, при които някои автори сливат първия и втория етап. Те „препълват“(overfill) с такова количество, с каквото се очаква поставеният материал да намалее при своето интегриране. Все още не са публикувани дългосрочни резултати от такива изследвания.
В своя завършен вид уголемяването на устните по Colemann дава едни много естествени, атрактивни и с контури устни. Уголемяването на устните с мастна тъкан е едно от модерните, натуралистични направления в пластичната хирургия, наречено „биопластична хирургия“, на което ние сме последователи.